Àйтос е град в област Бургас, Югоизточна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Айтос, намира се на около 28 km разстояние от областния център Бургас. По данни на НСИ населението на града към 31 декември 2018 г. е 19 327 жители, което го прави второто по големина населено място в областта след Бургас. Айтос е старо селище, основано още от траките. Останки около града от новокаменната епоха свидетелстват, че на това място отдавна е съществувало селище. Останките от три кули (северозападно от града) са от средновековната крепост Аетос (на гръцки – орел), издигната между 650 и 750 година, откъдето идва и днешното му име. Така е отбелязан от византийския хронист Никита Хониат и в хрониката на френския рицар Жофроа дьо Вилардуен. През 1206 г. Аетос, както много други градове в Тракия, е разрушен от кръстоносците, предвождани от Хенрих Фландърски, брат на Балдуин I Фландърски. Като укрепен град израства отново след 1488 г. По-късно, през 17 век, пътешественикът Евлия Челеби го отбелязва с името Ченгис. През 1798 година аян на Айтос става Сейфулла Одаджиоглу, който през следващите години действа активно с групи кърджалии между града и Черно море, а през 1803 година установява контрол и над Карнобат. През Възраждането градът е известен като Орлово или Орловец. По това време е значително селище с прочут панаир. След Одринския мир от 1829 г. много жители на града и околните села се изселват в Бесарабия, но въпреки това по време на Освобождението (1878 г.) наброява 3000 жители. Продължава провеждането на ежегодния 4-дневен селскостопанско-занаятчийски панаир. Открива се първото девическо земеделско училище в страната. През вековете градът е бил познат с няколко имена: Аетос, Астос, Ейдос, Аквилия и др. Според древна легенда селището е основано от Аетос („орел“) – ученик и последовател на Орфей. Другата легенда е, че Аетос означава „Орлово гнездо“, името произлиза още от времето преди България да падне под византийско владичество, като Айтос е бил един от последните „паднали“ градове, чието местоположение (обграден от планини) позволявало добра защита. Четири пъти градът е бил разрушаван и се е местил на ново място. Каменни стени ограждали града, а на площада се издигала златна статуя на Аетос с лирата на Орфей. Подземни ходове свързвали града с храма на възвишението „Хисаря“, които били отлично скривалище за жителите на града по време на вражески нашествия. През 1366 г. под стените на крепостта Аетос претърпяват поражение кръстоносците на граф Амадей VI Савойски, като е пленен дукът на Милано Антонио Висконти и няколко месеца той прекарва в плен в крепостта Аетос. При избухването на Балканската война през 1912 г. седем души от Айтос са доброволци в Македоно-одринското опълчение. Една от многото истории за град Айтос е, че един ловец, докато ловувал, го нападнала мечка. Един орел дошъл и изкълвал очите на мечката. Докато ловецът лежал в безсъзнание, неговата дружина дошла и убила орела, защото ловците помислили, че орелът е нападнал техния събрат. Когато се събудил, видял, че неговите приятели са убили орела, и им обяснил какво е станало. Ловецът построил негов паметник, който стои гордо над града. Той не направил само това в чест на орела, който го спасил, но поръчал и да оформят града като „орел“.